Запленени от добрите възможности за привличане на инвестиции за Средните Родопи,не трябва да допускаме капитала да се използува с разрез с природата и околната среда.Да се намери един баланс между материалното ни благосъстояние и запазването на природата. Най-хищническият тип инвестиция - застрояването с цел продажба и бърза печалба, да не се допуска да завладее Планината.Нека тази дивна природа останала непокътната и до днес да я запазим и за бъдещите поколения.
понеделник, 8 февруари 2010 г.
С широко рекламираните екологични храни,богатите хора са готови да дават много пари за екологично чисти храни.Млечните и месните продукти,които се произвеждат в Средните Родопи са екологично чисти, с много високо качество и имат възможност да са наложат на международния пазар.Има възможност за привличане на инвестиции от различни европейски програми за този бизнес,който има древни традиции в Родопите.
Водни запаси
Наред с развитието на туризма в този район има възможност за развитието и на други отрасли.Наличието на големи водни запаси както на чиста питейна вода, така и на многото минерални извори,дават възможност за привличане на инвестиции за изграждане на язовири,на които да се построят водни електроцентрали,които ще захранват с електроенергия както страната ни така и ще може да се изнася за чужбина.Вярно,че тази инвестиция изисква първоначално милиони лева ,но в последствие сигурно и бързо се възвръща.
Родопите
За Родопите се знае, че са обетована земя за човешката цивилизация още от дълбока древност. Най-"меката" планина на България привлича не само с красотата и спокойствието си, но и с богатото си архитектурно и археологическо наследство, със специфичния бит и традиции на местното население.
Средните Родопи се простират на изток от река Въча и на запад от долното течение на най-голямата река в Родопите – Арда. В тази си част Планината са най-интересните за туристите Родопски вериги и ридове. Главен административен център в областта е Смолян. Често Средните Родопи се наричат Смолянски край. Основна тази част от Родопите е изградена от няколко големи рида – в посока югозапад североизток се простира Переликско-Преспанския дял, който оформя главния вододел на Родопите. Този дял се състои от няколко по-малки дялове,западната част –Переликският дял, който се вмества между долините на реките Въча, Широколъшка, Триградска и Черна. Тук се намира най-високият връх на Родопите –Голям Перелик (2191м). На северозапад от Переликския дял се простира дългия рид Мурсалица, който е разположен между долините на реките Мугленска и Широколъшка и стига до долината на река Въча. Най-висок връх е Чаева чука (1922м.). На югозапад от Мурсалица между Мугленска и Буйновска река се намира интересното и живописно Триградско плато, известно със своите ждрела, пещери и скални мостове. Между долините на Девинска река, Сърнена река и Въча се простира източно разклонение на Велийшко-Виденишкия дял – Девинска планина.
Средните Родопи се простират на изток от река Въча и на запад от долното течение на най-голямата река в Родопите – Арда. В тази си част Планината са най-интересните за туристите Родопски вериги и ридове. Главен административен център в областта е Смолян. Често Средните Родопи се наричат Смолянски край. Основна тази част от Родопите е изградена от няколко големи рида – в посока югозапад североизток се простира Переликско-Преспанския дял, който оформя главния вододел на Родопите. Този дял се състои от няколко по-малки дялове,западната част –Переликският дял, който се вмества между долините на реките Въча, Широколъшка, Триградска и Черна. Тук се намира най-високият връх на Родопите –Голям Перелик (2191м). На северозапад от Переликския дял се простира дългия рид Мурсалица, който е разположен между долините на реките Мугленска и Широколъшка и стига до долината на река Въча. Най-висок връх е Чаева чука (1922м.). На югозапад от Мурсалица между Мугленска и Буйновска река се намира интересното и живописно Триградско плато, известно със своите ждрела, пещери и скални мостове. Между долините на Девинска река, Сърнена река и Въча се простира източно разклонение на Велийшко-Виденишкия дял – Девинска планина.
Абонамент за:
Публикации (Atom)